Накратко бих споделил и моя опит… който е от две образования. Едното, както се досещате е във ФМИ, а другото съдбата го определи да се случи също в Дания. Същата страна, в която автора говори за най-добрата жива лекция в неговия живот досега.

Ще започна направо със сравненията и затова аз как виждам нещата смесено с други идеи, от които съм се учил или съм бил впечатлен…

Може ли един ИТ университет или ИТ обучение/образование да е изцяло онлайн?

Ами може и не може.
Реално погледаното Open MIT съществува от доста време. Впечатлен съм от това, което мога да намеря там. За тези, които не знаят или не подозират това е онлайн база от знания и материали, съхранила оригиналите учебни лекции, упражнения и прочие свързани с някой от преподаваните курсове в известния технически университет MIT. Материалите варират и са от стандартни PowerPoint презентации до видео уроци за част от курсовете. В едно от видеата беше добре обяснено, че по този начин всичкото това знание е достъпно за множество потребители от целия свят. Страхотен подход, идея и начинание. Аз лично бях се захванал да гледам видео курса по Multicore Programming, тъй като имах подобни лекции тук в Дания. Разликата беше, че в моя курс темата беше засегната само в три лекции, а там по този начин мога да се запозная с основни концепции и прочие. Идейно човек може да разбере докъде в развитието на някаква технология след като я сравни с това, което се преподава в един такъв университет.

Ще кажа също и НЕ. Наскоро имах случай, заради който се замислих за какво не може изцяло всичко да премине онлайн. В края на всеки семестър в Датския Технически университет (DTU) има лекция, която се ползва за оценка на курса. Стандартно едни десет въпроса се задават на всеки студент посещавал курса през уеб системата на университета. Интересното в случая е, че повечето преподаватели предпочитат живата връзка т.е. тази в последната лекция. Споделят, че по този начин отговорите на студентите са по точни и те могат по-лесно да се ориентират в това, което трябва да променят в материала или начина на обучение. Един друг показател, който аз съм си измислил затова дали вървят нещата в един предмет е, това колко отворени лаптопа виждам в час. Ако са над 25%, преподаватела спокойно може да знае, че с него или без него студентите разбират материала по един и същ начин, в повечето случай – доста малко. Та затова си мисля, че преподаването не може да премине изцяло само виртуално или онлайн. Основния аргумент е както се вижда – загубената интерактивност. Разбира се, че има доста подобрения и добри идеи, които могат да се ползват (форуми, wiki страници и т.н), но дори и достатъчно добре направено (справка тези готовите въпросници към всеки курс), не винаги се разбира всичко отчлично!

Какви са лекцииите в Дания в сравнение с нашите?

Значи за година и половина по университетските банки тука посетих точно 14 курса и се запознах с работата на около два пъти повече преподаватели. В някой случай бях очарован в други малко разочарован, но като цяло с положителна нагласа към всичко. Има една основна прикзка, която мисля, че трябва да споделя преди . „Образованието е твоя отговорност”. Това означава, дали ходиш изобщо на лекции, упражнения или колко време отделящ за подготовка си е лично твоя работа. По моя сметка няма вероятност да изкарваш добри резултати, ако не посещаваш лекциите и не отделяш необходимото време за подготовка. Та тука идва и въпроса какво има толкова много в тези лекции. Ами според мене има. И то доста! Няма сложна лекция! Ако е сложна, веднага си правя теста с лаптопите и разбирам дали проблема е при мен или в преподателя. Много важно е човек да се подготвил преди да влезе в клас. Разбираш нещата на место докато преподавателя ги обяснява най-старателно. После правиш упражненията. Предаваш му репорта от домашното и така нататък. Друго, което е много различно е отношението между преподавател и студент. Всички разговаряме на малко име. По отношение на използваите методи имаше почти всичко. Страхотно подготвени лекции с много с уникални примери. Понякога също някой от преподавателите използваха времето си за дискусии т.е. те почти оставаха всичко в ръцете на студента и на разговора, който той ще проведе с останалите студенти. Нещо, което страшно много впечатли беше това, че част от преподавателите преподаваха винаги в една две от лекциите си неща, които се водят като теми за бъдещето на дадена технология. Това според мене е много хитро и дава възможност да разбереш сам после докъде ще стигнеш, насочва интересите на студентите и ти дава възможност да добиеш чувството, че преподавания материал докосва реални проблеми.

Упражнения как са?

Всичко е в някаква закономерност спрямо лекциите и основното, което трябва да се знае, че заданията са проблемно ориентирани, най-често от заобикалящата действителност. Изисква се много рисърч и определените часове за упражнения стигат само до това да свериш часовника с останалите в групата. Като стана дума за групи, това е нещото, което е покъртително. Всичко се работи в група и оценката накрая е средно-аритментична. В твой интерес е всички в групата да работят, защото само така крайния резултат ще бъде добър. Няма какво да добавя, напълно реално до работната обстановка!

Контрол и мотивиране в образованието

Както вече го казах, напълно на твоя отговорност и на твоя глава! Няма какво да се лъжем само така се израства. Имам чувството, че преди всичко беше устроено към модела: „Абе сесията да мине, и после ставам нов човек!” или „Абе и да вземем и да не вземем изпита, пак ще се напием!…” и тем подобни. Странно или не, тука тези неща са пак така ама не точно. Пак се пие, но си е строго определено. От петък следобед … докато се припадне. Неделята, ден за човека, може би всичко останало, но много рядко ще седнем да учим или да пишем домашното. Не ме разбирайте погрешно, хората се стараят страхотно за нещата в училище, но планират всичко със седмици напред и затова имат и толкова много време за всичко. Та, както си го направиш и както го искаш. На всички им е ясно, че на първата ти работа ще ти гледат дипломата под лупа. Сам решавай, какво искаш да правиш!

Оценяване

Според мене минава почти за справедливо. Дори и да се скатаеш в групата, после всички ще те гледат на кръв, когато ви съобщават резултатите. Системата за оценяване е с малко по-голяма скала за оценки (от -2 до 12) и си мисля, че имат една оценка, от която нагоре (10) означава, че не си посредствен и си направил наистина добра работа. Моята истина е, че оценката е равна до някаква степен и на вложеното време. Както казах, няма трудни и невъзможни неща та и затова така разсъждавам!

Надявам се чрез този материал да съм дал поне една положителна идея на ИТ университета на бъдещето. Вярвам че чуждия опит ще е полезен все някому